акварел, 38x48
Интервю на Даниела ДОЧЕВА
- Как минава един ден на Светлин Русев?
- Всеки ден е различен - от срещи и дейности с най-различен характер до работата в ателието, която обикновено започва от 22 - 23 ч. до към 3 - 4 ч. сутринта. Докато се усетя, денят си е отишъл, без да съм свършил нещо полезно, и тогава единственото спасение остава работата през нощта.
- Върху какво работите в момента? Кои ще са най-скорошните ви изяви?
- Не обявявам предварително това, което правя, за да не предизвиквам дявола. Мисля, че Хемингуей беше казал: "Думите убиват творческия дух." Една предварително споделена идея имам чувството, че вече е отлетяла в пространството и много по-трудно се материализира като произведение. Последните ми за 2004 г. изяви бяха: изложба в галерия "Пролет" - Бургас, изложба живопис и рисунка в Тел Авив, голяма изложба живопис и рисунка в градската катедрала на Хамбург "Св. Яков" и участие в есенния салон в Париж. Най-интересно и нестандартно като преживяване за мен беше изложбата в Хамбург, която беше открита в неделната служба със слово на главния пастор. Той говори по един изключително дълбок и вълнуващ начин за картините, като ги свърза с актуални драматични събития.
- Критикуват ви, че налагате свой стил на рисуване на студентите си и с това ги обезличавате?
- Това, което правят вече завършилите мои студенти, говори за грубата тенденциозност на подобни съчинения. Ако пластическата култура ми се приписва като налагане на стил, нямам нищо против. Но професионалната грамотност не съм я измислил аз, а е задължителна за всеки сериозен художник. На някой може всички китайци да му изглеждат еднакви, но затова не са виновни китайците! Най-добрите ми студенти, независимо от кой випуск са, са творчески личности и за разлика от техните критици, са и професионално грамотни. Голяма част от тях се движат в една нефигуративна живопис, а доколкото познавам себе си, фигуративният стил е основен за мен! Това, че рисуват с бои върху платно, не ги прави еднакви. Не е необходимо на всяка цена да ходиш на ръце, за да си различен! Ако има нещо, с което са обременени от общата ни работа в ателието, това е разбирането и правенето на сериозна живопис.
- Срещите ви с Ванга какво оставиха у вас?
- Трудно се определят неуловимите неща. Срещата с човек с мисия, като Ванга, не се вмества в обикновените критерии. А и най-съкровените неща мисля, че нямат място на публичния пазар. В най-общ смисъл Ванга беше живото потвърждение за живота на невидимия свят, за вечното и мимолетното, за смисъла на човешкото присъствие на земята... Но преди всичко пред Ванга се чувствах като на изпит - греховен и несъвършен! За щастие Ванга беше, поне към мен, доста снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда. Ванга беше от друг свят, като че ли изпратена на земно ниво да помага за духовното и физическо изцеление на хората.
- Доколко ви провокира мистиката в творчески и чисто човешки план?
- Ако светът на неуловимото, на невидимото, емоционалният и духовен свят е мистика - това винаги е било част от мен, от стремежите ми да надникна в неговото тайнство и вечност. В този смисъл истинско предизвикателство за художника е да постигне, да материализира в изкуството си този нематериален свят, който наричаме духовен.
- Защо в църквата, която изографисахте, гледат само изтерзани и мрачни лица?
- Това е другата привидност или предубеденост към това, което правя. Сериозността и замислеността не значи мрачност. Разбира се, мислещият и страдащ човек (а при Ванга ходеха основно такива) не прелива от оптимизъм. Бихте ли ми посочили църква, в която светиите да се усмихват като на реклама за паста за зъби? Самото тайнство на храма, самата същност на житието на Света Петка и животът на Ванга са мъченически. От друга гледна точка - друг художник може да нарисува всичко това много умилително и сълзливо, но за мен истината в случая е в изпитанията, с които ни среща съдбата, а те обикновено не са от най-веселите.
- Отдавна името ви работи за вас. Доколко това е плюс за един творец?
- Името не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали - не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а с цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение.
- Какви са тенденциите в съвременното изобразително изкуство - световни и чисто родни?
- Нещата са толкова сложни, противоречиви и взаимноизключващи се - и като посока, и като проблематика, че в днешния свят е невъзможно да се говори за някаква обща тенденция. Днес светът на изкуството е пълен хаос, в който всеки се спасява поединично. Общите неща, доколкото ги има предимно в концептуалната вълна, са израз на технология, а не на същностни принципи.
- Какво ви вдъхновява?
- В най-общ смисъл - човекът, с неговите вълнения (исторически и съвременни) и изпитания. Природата като внушение и психологическа среда, едно човешко лице, голите дървета в пустата улица, патината на старата къща, един терен, легенда, идея и т. н. Всичко - от света на определените неща до подсъзнателни и неуловими внушения. Нямам конкретно определение за смислена и резултатна работа - тест за вдъхновението. В процеса на работа понякога от самосебе си идват неща и като следствие на техниката и технологията на изпълнение. В този смисъл картината ражда картина! - Кои са вашите учители?
- В училище - Христо Бояджиев и Дило Дилов, извън училище - Ангел Спасов, в Академията - Дечко Узунов, за малко - Борис Митов. В истинския творчески и човешки смисъл учител може да ни бъде изкуството на Египет и възрожденската икона и фреска, Микеланджело и Рембранд, Греко, Гоя, Ван Гог и Еужен Кариер... Това са истинските учители, които заедно с преките са формирали качествените неща в нас. В този смисъл един от големите ми учители си остава "История" на Николай Райнов.
- За силата на словото всички сме чували. А в какво се крие силата на платното?
- В това, което се крие и в словото, но материализирано по друг начин и с други средства - енергията. Качеството, дълбочината и силата на преживяването - целият духовен и душевен живот, най-общо - самите ние, не зад платното, а вътре в него. Такива, каквито сме - без грим и козметика. И колкото е по-извисено и мощно едно духовно присъствие, толкова и силата на платното е по-голяма.
- Къде свършва изкуството и къде започва кичът?
- Няма формула. Кичът е социална и душевна нагласа. По-точно - липса на духовна, душевна и професионална хигиена. Кичът не е стилистика, а липса на естетическа и нравствена мярка. Но и това е условно. Индивидуалното проявление и отношение определя и характеристиката на т. нар. кич. За неграмотния зрител едно непонятно, но с високи естетически качества произведение, може да изглежда като кич, и обратното - един високо култивиран вкус може да открие кич в големи и утвърдени обществени явления. С други думи, бариерата срещу кича е високо култивираното професионално и духовно съзнание. Докато това не се разбере, ще си тънем в кичозна обществена среда.
- Какво отличава истинския творец от останалите?
- Самобитност, личностна и творческа неповторимост!
- За какво не ви остава време?
- За много неща - за близките ми хора и най-вече за това, което трябва да правя - да рисувам. Всъщност времето винаги не стига и винаги е пред нас. Цял живот го гоним и едва на края за малко го докосваме - на края на пътя, колкото да си вземем сбогом с него.
- Оценката ви за присъствието на министър Абрашев в културния живот на страната ни?
- Той е извън културния живот на страната! Клиничен феномен, рожба на едно абсурдно обществено поведение и на една неповторима лична неадекватност. За съжаление, нелишена от злоба и разрушителни страсти. Да се чуди човек, къде се крият в тази привидна инфантилност?!
- Докога културата ще е притисната в ъгъла?
- С тъпото си политизиране в първите години на т. нар. демокрация представителите на културата се изравниха с една политическа посредственост и разрешиха да бъдат третирани като последна дупка на нейната свирка. А самата държава, с нейните политически и държавни мъже, е извън културата и предпочита да си няма главоболия с нейната непридвидимост. Не може да искаме други да ни уважават, когато самите ние сме приели обслужваща роля. Докато не се осъзнаят самите създатели на духовни ценности като трубадури на нацията, ще обираме праха по кюшетата на властта. Какво значи представители на лява или дясна култура?! Безумие, в което позволихме да играем на чужди сватби, по чужда музика.
- На какво искате да научите младите таланти?
- Те достатъчно категорично заявяват себе си още от студентските години. Животът ми на художник минава сред млади и талантливи хора. Когато повярвам в някого, той изцяло може да разчита на всестранна подкрепа. За щастие не са малко тези, в които съм повярвал. Не по-малко важно е и те да повярват в себе си. Новото, на което бих искал да ги науча, за съжаление е нещо, което изобщо липсва - съзнание за принадлежност към развитието на българската традиция и култура. И познаване на нейния опит и движение. Мисля, че в това отношение и възпитанието в Академията има вина.
- Продължават проблемите с плевенската галерия, където е дарението ви. Кой създава тези проблеми и каква според вас е перспективата за тяхното решаване?
- След материала, който публикувахте във вашия вестник, разговорът е безсмислен. Какво означава заглавието "КДК ли пречи на Светлин Русев или обратното?" Защо е тази неприлична Николапоповска манипулация? Проблемът не е КДК или Светлин Русев, а т. нар. Клуб на културните дейци и колекцията. Защо изваждате името Светлин Русев, когато става дума за съществуването на колекцията? Защо не написахте "Колекцията ли пречи на Никола Попов или обратното?" Защо? Защото години наред това е клуб, който обслужва домашните интереси на Никола Попов. Кой си беше вкарал частната галерия в клуба? Защо след това отказах да стъпя там? На цялата поредица от въпроси трябва да отговори Никола Попов, преди да играе ролята на спасител на клуба!!!
- Добра или не толкова за хората на изкуството беше 2004 г.? А за вас лично? Какво си пожелахте за 2005 г.?
- Естествено за едни беше добра, за други - не толкова успешна. Нещо нормално. Общото е общата сиромашия, в която живеят повечето от хората на изкуството. Лично аз не мога да се оплача. Имах много и различни прояви и участния. Някои ми носеха удовлетворение, други останаха в рубриката "и други". Естествено, че си пожелавам здраве, да бъда творчески, физически и душевно здрав, да правя нещата така, както аз ги разбирам и както мисля, че има смисъл.
|
