масло, платно, 52x42
Той бе първият български кинематографист - член на Европейската филмова академия.
На 81-годишна възраст умира известният български театрален и кинорежисьор проф. Христо Христов. Той e сред най-изявените режисьори и сценаристи на българското кино. Първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA). Роден е на 11 април 1926 г. в Пловдив, където завършва медицина и първоначално практикува като лекар. От 1959 г. започва да учи театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", а в средата на 60-те специализира за една година кинорежисура в московския ВГИК. Филмът му от 1982 г. "Една жена на 33" е публично заклеймен в органа на управляващата БКП - вестник "Работническо дело". Заради скандала Христов е снет от поста председател на Съюза на българските филмови дейци. Дебютът му "Иконостасът" (1969 г.) е заснет съвместно с аниматора дойен Тодор Динов по романа от Димитър Талев "Железният светилник". Снимка: Григор Вачков в Последно лятоСред кинозаглавията, на които е режисьор, са още, "Бариерата" по Павел Вежинов (1979), "Циклопът" по Генчо Стоев (1976), "Последно лято" по сценарий на Йордан Радичков и "Дърво без корен" по разказа от Николай Хайтов (1974), "Суламит" (1997) и др. Във филмографията му фигурира и биографичната лента за Георги Димитров "Наковалня или чук" (1972 г.).Филмът му донася "Златна роза" от Варненския кинофестивал. "Когато в края на 60-те години Христо Христов влиза в българското игрално кино с "Иконостасът", той има зад гърба си лекарски стаж, сценографски проекти, оперни постановки, национални награди за театрална режисура и специализация при Михаил Ром в студията "Мосфилм", пише за него Ингебор Братоева. Биографията му е биография на цяло поколение български кинематографисти, балансиращи между високите императиви на изкуството и унизителните условия на политическата конюнктура, добавя тя. Филмът му за пролетарския вожд Георги Димитров му донася длъжността председател на Съюза на българските филмови дейци, а социалната драма "Една жена на 33" му навлича режисирани от партийната цензура медийна дискусия, публично порицание от професионалната общност и сваляне от председателския пост. Според критиката "Иконостасът", "Последно лято" (Награда за чуждестранен режисьор в Атланта, САЩ, 1974, и Специална награда на журито на Фестивала на младото европейско кино в Тулон, Франция, 1975), и "Дърво без корен" (Първа награда във Варна, 1974) са еталони за артистизъм, реализирани въпреки и срещу догмите на соцреализма. Тези три филма утвърждават запазената марка на Христо Христов ? характерния му метафоричен стил, и заедно с това поставят за пръв път в българското кино проблема за идентичността. "Циклопът" се определя като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека. Снимка: Инокентий Смоктуновски и Ваня Цветкова в Бариерата"Бариерата" - трагичната притча за преградите, които ни отделят от духовността и чистата красота, му носи Сребърен медал от МКФ Москва, 1979 г. В главната роля е големият руски актьор Инокентий Смоктуновски и изгравя звездата на Ваня Цветкова. Сред филмите му са още "Събеседник по желание" 1984 г., "Характеристика" 1985 г. В началото на 90-те години е начело на Комисията за игрално кино към НФЦ (1995-1999), председател на Обществения съвет за кино (1999) и професор в НАТФИЗ. Сред учениците му са Иглика Трифонова, Киран Коларов, Павел Васев. Последният му филм е "Суламит" по сценарий на Владо Даверов и Христо Христов. Получава международно признание и за документалистика ? "Сребърен витяз" от Минск '96 за "Не се предавай (Dum spiro spero)" (1995): филм, посветен на художника Златю Бояджиев и певеца Борис Христов. Христо Христов бе първият лауреат на новоучредената награда на министъра на културата за цялостен принос към българското кино. Наградата му бе връчена през януари миналата година. Две години преди това бе удостоен с държавната награда "Св. Паисий Хилендарски".
|
