Юри Буков - Автопортрет

масло, платно, 54x47, 1999 година

Обадих се на приятели в програма "Христо Ботев" на Националното радио с молба за ефирно Време. Културно събитие, нещо уникално, атрактивно, нали? - попитаха те. Не, отвърнах, просто книга от плевенски журналист за плевенски художник. Имаш пет минути -казаха от другата страна на линията. Не, книгата е хубава, три минути стигат, казах аз, затворих и се зачетох в "Сеанс" от Димитър Стойков.портрет вдвижениеТова е подзаглавието на увлекателната и интригуваща животопис на художника Юри Буков, която е сътворил Димитър Стойков. Когато преди месеци прочетох ръкописа, заглавието "Сеанс" ми се стори твърде бледо, твърде терминологично за ярката експресивност на този своеобразен биографичен роман. Казах го на Митко. После обаче прочетох още веднъж книгата и разбрах, че заглавието е точно това. Животът на Юри е сеанс и сеансът за Юри е живот. Който го познава, няма да го отрече. Който прочете книгата - също. Верен на едно отправилата на Хемингуей - да не говориш предварително за работата си, защото думите убиват творческия дух - Митко ме изненада с вече готовия ръкопис. Не знам кога е решил да разкаже за Юри, но като знам възхищението му пред картините и темперамента на художника, сигурно се е натрупвало през годините. Пък са и връстници... Няма значение, важното е, че сред шумното графоманско ято, което ни налита суетно всекидневно, такава интересна, любопитна и майсторски написана книга е като бяла лястовица.Димитър Стойков разбърква колодапъстри епизоди, за да пресъздаде противоречивата и оригинална личност на Юри Буков. Подбира истории, на които е бил свидетел, които му разказват художникът или други хора, но истории винаги колоритни, с точни детайли, откровени. Пред читателя оживява детската мечта на момчето от Балаклия да стане файтонджия, гостуването на Пепа Брена в Белград, срещите с Генко Генков, алкохолните фиести, оттеглянето в Рибен, параноичният образ на зеления змей, отношенията с Таня...Така се подрежда житейски пъзел на живописеца Юри Буков. Кипящ непрекъснато, динамичен. Днес различен от вчера, вчера -от онзи ден... Но в центъра винаги е изкуството. Голямото изкуство, което изпепелява душата. Което вместо почести и награди много по-често носи самота, огорчения и празни чаши... Юри винаги го е знаел. "Той се изповяда само пред олтара на изкуството или пред чашката", забелязва Митко Стойков. "Я дай дапием по едно винце и ще говорим после и не бързайте - от това ще ме заболи глава. Генко знаеш ли какво ми казваше навремето? Я не се връщай в тоя шибан град, дето пият само мента и мастика... А аз се върнах тука."СВОБОДА И МАЛКО ПАРИНа 7 март 1969 г. в дневника си художникът е записал: "Днес е рожденият ми ден. Ставам на 22 години. Пламъкът, който гореше в мен на 17 години, гори с още по-голяма сила в сърцето ми... Трябва ми свобода, малко пари и ще успея."Без страници от този дневник, без романтично-скандалния, ала образно-изповеден език на Юри и откровенията от друг дневник, този на Таня -партньор на Юри в живота, тази книга би изгубила своята оригиналност и емоционално напрежение.Ето как Юри си спомня една среща със своя професор от академията: "Когато получих наградата на ЦК на ДКМС през 1981 г., срещнах пак бай Ненко Балкански. Той поклати глава:Трябваше да вземеш наградата на София, аз гласувах за нея.Това щеше да бъде много добре, защото би ми осигурило жителство в София и с моите портрети щях да ги убия..."Димитър Стойков умело подрежда събрания биографичен материал, коментира го деликатно, допълва го със свои впечатления. Не спестява истини. Не търси хронология. И успя в осемдесет страници да улови характера на Юри Буков. "Не от на-тура, а преди натурата рисувам. Какво ми ги разправят тия - да не рисувам от натура, да търся абстрактното или не знам какво си."Нищо чудно някой да каже: защо пък точно за Юри Буков Митко е написал цяла книга? Отговорът е много прост. Той най-много възхищава Митко. С картините си, с темперамента... А иЮри е като реактивен изтребител в изкуството. След него остава ясна следа, по която може да се тръгне - картини, ситуации, лафове... "Художникът трябва да е силен като лъв, нежен като сърна и добър като гълъб! Знаеш ли кой го е казал? Какъвто съмаз, а?"Много черно-бели и цветни снимки придружават "Сеанс". Митко Стойков предвидливо ги е поставил след финала на книгата, за да не се отплесва мисълта на читателя в негови собствени спомени, особено ако е плевенчанин.Издателство "ЕА" е оформило подобаващо артистичното изящество на разказа в естетски полиграфичен продукт. Струва ми се, че всички, които са помогнали за издаването на тази книга този път са уцелили десетката. Нещостойностно. Както казва нобеловият лауреат Октавио Пас: пазарът знае всичко за цената, но не знае нищо за стойностите. А какво казва Юри?"Виж, докато има такива симпатични момчета, които могат да се напият и да работят до смърт, живот ще има." С тези думи на Юри завършва "Сеанс".Юри и Митко са го-тини момчета. На шейсет. Да не вземе някой да ги прави заслужили, почетни или какви бяха там граждани... Ще се обидят Рибен и Подем, където мнозина ги обичат. Оставете хората да си бъдат талантливи и да ни радват... Останалото, както казва Юри, е попара.