Skip to content

Арт Галерия - Томов. Картини за колекционери.




Нямате поръчани картини.

   

Печат Печат
Иван Мърквичка - Портрет на женаЙордан Гешев - Планински пейзаж с река

Иван Мърквичка - Портрет на мъж
Уголемете снимката


Иван Мърквичка - Портрет на мъж

Цена: 12500 €


масло, платно, 42.5x38.5, подписана, със сертификат от НХГ

Иван Мърквичка - Сертификат 1Иван Мърквичка - Сертификат 2

Иван Мърквичка (на чешки: Jan Václav Mrkvička ) е български художник от чешки произход. Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.

Биография

Професор Иван Мърквичка (Ян Вацлав Мърквичка) e роден в село Видим край Дуба, Чехия през 1856 година. Живописец, педагог и обществен деец. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.
По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий" („Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I".
Свързва се с най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самия Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Училището става факт през 1896, а Мърквичка негов първи директор.
През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар" (1883, НХГ), „Сакаджии" (1887, НХГ), „Циганска веселба" (1887, НХГ), „Птицепродавец" (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив" (1888) и др.
През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
След повече от четири десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938.







Автори



Потребителски вход



Платете с PayPal

Онлайн плащане с PayPal